Тялото на Исус Христос било ли е откраднато от гробницата Му?

Veja esta página em: English

Няма спор по въпроса, че гробницата на Исус Христос е била мистериозно празна. Както Пол Алтхос е казал, посланието на възкресението “не би могло да просъществува в Йерусалим и един ден, дори един час, ако празната гробница не бе неоспорим факт…[1] Д-р Крейг отбелязва, че “конфликти (относно историята за празния гроб) не са се появили никъде, дори в еврейските полемики.” [2]

Един единствен от скептиците (д-р Джон Доминик Кросан) погрешно твърди, че римският закон автоматично е забранявал Исус да бъде погребан и че Той вероятно е бил хвърлен анонимно в общ гроб. Това твърдение е несъстоятелно. Реймънд Браун е доказал, че римската политика относно погребенията варирала според обстоятелствата и е позволявала лични погребения на някои от разпънатите на кръст.[3] Подобна версия противоречи също и на протестите на евреите, че тялото е било преместено от гробницата.[4] Освен това Евангелията не биха могли така успешно да измислят и конкретно да назоват като собственик на гробницата Йосиф от Ариматея - член на еврейския Синедрион (Марк 15:43). Ако Евангелията лъжеха по този въпрос, те не биха могли да устоят на бърза корекция и на насмешка от страна на евреите.

Какви са реакциите на съмняващите се в Христовото възкресение? Някои скептици твърдят, че някой сигурно е откраднал тялото на Исус от гробницата и това е довело до историите за чудотворното възкресение. Възможно ли е това твърдение?

ЕВРЕИТЕ И РИМЛЯНИТЕ

Дамаск порта - стар ЙерусалимНито еврейските, нито римските водачи, които са охранявали гробницата (Матей 27:62-сл.) биха взели тялото. Напротив, и едните, и другите са имали достатъчно причини да покажат публично тялото, за да унижат учениците и да убият в зародиш тяхното движение. И тъй като събитието, за което става въпрос, е станало точно в Йерусалим, то е било напълно във властта им да покажат тялото, ако то е съществувало. Но за техен ужас такова тяло не било представено. Ако евреите са имали тялото, те биха го докарали в деня на Петдесетница когато цял Йерусалим бил обърнат с главата надолу от проповедта на Петър за възкресението на Христос.

ПОСЛЕДОВАТЕЛИТЕ НА ХРИСТОС

(Прочетете в евангелието на Матей какво точно се случило)

Съвсем неприемливо е че последователите на Исус са могли да преместят тялото при наличието на римска стража, която охранявала гробницата и при тежък камък, затискащ входа. И те едва ли биха измислили историята за спящата стража в Матей 28:11-сл. Тази история би послужила само като оправдание при положение, че охраната е била будна.

Защо учениците, или който е да е друг, биха рискували своя живот, крадейки тялото на Исус? От библейските сведения знаем, че учениците били уплашени, обезкуражени и обезсърчени. Единственият им мотив би бил да измамят. Но всичко, което четем за тези мъже посочва, че те са били добри и честни. Как биха могли да продължат останалата част от живота си и ежедневно да проповядват, че Исус е възкръснал от смъртта и да знаят, че всичко това е тяхна лъжа? Биха ли се жертвали и страдали за нещo, за което знаели, че било измама?

Би било съвсем глупаво да се скрие тялото и да се измисли възкресението. Последствията от тяхната лоялност към Исус включвали жесток бой, затвор и дори смърт. Нито един разумен човек не би избрал тези последствия заради нещо, за което знае, че е лъжа. При такъв натиск лъжците признават своите лъжи и предават своите кохорти.

Експлозивният растеж на Църквата е силно свидетелство за възкресението на Исус. От значение е, че не властните, а обикновените хора, обременени с всякакви удари срещу себе си (І Коринтяни 1:26-сл) са били тези, чието послание за възкресението миролюбиво е трансформирало римската империя. Кой би някога предсказал такъв “невъзможен” подвиг? И все пак точно това се е случило![5]

Jewish Family at Passover Това, че християнството е излязло от средите на юдеизма[6]е още едно доказателство за Христовото възкресение. Известният археолог Уилиям Ф. Олбрайт забелязва: “По мое мнение всяка книга от Новия Завет е била написана от покръстен евреин между 40-те и 80-те години на първи век от н.е.”[7] Еврейското предубеждение към Исус е било масово. Какво друго би накарало евреите да приемат един срамно увиснал на дърво (Галатяни 3:13) “престъпник” за техния обещан Месия, когато са копнеели за военен освободител? Какво друго би накарало евреите да нарушат своето монотеистично убеждение[8] и да почитат Исус като Божият Син (Йоан 1:18) или да сменят своя ден на богослужение от събота на неделя (Деяния 20:7)? Един измислен мит би бил безсилен да отхвърли такива надежди и традиции.

“Исус бил толкова различен от това, което всички евреи очаквали да бъде Давидовия син, че дори собствените Му ученици считали за почти невъзможно да свържат идеята за Месията с Него”[9]
    — Милър Бъроус

Тази невъзможност била преодоляна, както сочи Новия Завет, от възкресението на Исус (Деяния 2:24).

ПОКРЪСТВАНЕТО НА САВЕЛ

В допълнение, покръстването на Савел от Тарс е едно чудо от изключително голямо значение. Започнал като яростен противник на Църквата (Деяния 8:3; 9:1; Галатяни 1:13), той коренно се променя и става служител на Исус. Като избира да страда заради Христос (2 Коринтяни 11:23-сл.), Павел се отказа от всичко, което имаше, изтърпя преследвания и проповядваше Евангелието от град на град през целия път до Рим, където умира като мъченик. С изключение на Христос, Павел е оказал най-голямо влияние върху живота в Римската империя през първи век.[10] Нищо друго, освен възкресението на Христос, не би могло да обясни тези коренни промени в Павел.

ДРУГИТЕ АПОСТОЛИ

Другите апостоли също преодолели страха и смело преминали през страдания, затвор и дори смърт, когато провъзгласявали в познатия тогава свят добрата вест за възкръсналия Христос. Мислимо ли е, че тези хора с желание биха дали живота си за някаква лъжа? “Всеки от учениците, с изключение на Йоан, е умрял от мъченическа смърт…защото те упорито се държали за това, което вярвали и което твърдели”, отбелязва изследователят Джош МакДауъл.[11]

За разлика от други, които са умрели в името на една недоказуема надежда отвъд смъртта (напр. мистиците, които търсят прераждане, или мюсюлманските бойци, очакващи награда от Алах), учениците на Исус са живели и умрели в името на исторически доказуемото твърдение за празния гроб и че Той е бил видян жив отново.

Ученият-правист д-р Саймън Грийнлииф, основател на Харвардския Юридически Университет, отбелязва:

“Пропагандирайки тази нова вяра, дори и по най-безобидния и най-миролюбив начин, ранните християни са срещали презрение, противопоставяне…и жестока смърт. И все пак, те настървено проповядвали тази вяра и всички трудности и неудобства посрещали смело и дори с радост. След като един след друг били мъченически убивани, останалите все още живи продължавали още по-енергично и решително…Военните хроники едва ли могат да покажат пример на такова героично постоянство, търпение и непресъхваща смелост…Ако са били измамени в това, което разпространявали, имало е достатъчно силни човешки мотиви, които да доведат до разкриването и признаването на грешката. В резултат на тези разсъждения е ясно, че това са били добри и честни мъже, които свидетелствували за това, което внимателно били наблюдавали и за което знаели, че било истина.[12]

Д-р Грийнлииф е считан за един от най-големите умове в законодателството на САЩ. Той е бил един от откритите противници на християнството, който се е опитал да намери доказателства, отхвърлящи божествеността на Христос. В крайна сметка той стигнал до заключението, че възкресението на Христос е истина и “няма разумно основание за съмнение.” Грийнлииф станал християнин след като самостоятелно и прецизно изследвал свидетелствата за християнството. Мнозина изтъкнати прависти са съгласни с Грийнлииф, че ако делото по смъртта и възкресението на Христос се отнесе за разглеждане в съда, то без съмнение ще бъде спечелено. Твърденията са много добре представени и потвърдени от независими и сходни доказателства.

ШЕСТ СКЕПТИЧНИ ВЪЗРАЖЕНИЯ, КОИТО НАЙ-ЧЕСТО СЕ ОТПРАВЯТ ОТ КРИТИЦИТЕ НА ХРИСТОВОТО ВЪЗКРЕСЕНИЕ

  1. Възкресението на Христос е мит, а не историческа реалност.

  2. Разказите за Възкресението са пълни с противоречия.

  3. Чудесата са невъзможни.

  4. Тялото е било откраднато.

  5. Тялото е било откраднато.

  6. На свидетелите просто “им се привиждали неща.”



Библиографска справка и обяснителни бележки

  1. Paul Althaus in Wolfhort Pannenberg, Jesus - God and Man (SCM Press, 1968), стр.100 [up]

  2. Dr. Craig in M.Wilkins and J.P.Moreland, editors, Jesus Under Fire (Grand Rapids, Michigan: Zondervan, 1995) стр. 149 [up]

  3. Raymond Brown, The Death of the Messiah, Vol.II (New York: Doubleday, 1994) стр. 1205-сл. [up]

  4. Вижте еврейският Justin Martyr, “Dialogue with Trypho” и “Toledoth Yeshu,” еврейска приказка, в която се разказва, че собственикът на гроба продал тялото на Исус, което тяло след това било влачено по градските улици. Тези две творби са обсъдени от Гари Хабермас в дискусията между Гари Хабермас и Антъни Флу на тема “Исус възкръснал ли е от смъртта?” - целият материал, Terry L. Miethe, editor (San Francisco: Harper&Row, 1987), стр. 99-сл. [up]

  5. “Фактът, че християнското движение било толкова успешно и че скромните мъже, които ловели риба по бреговете на Галилейското езеро, днес са по-известни от самите цезари, които са управлявали света…е толкова удивителен, че би бил невероятен, ако не знаехме че действително е така.” [Elton Trueblood, Philosophy of Religion (Harper and Brothers, 1957), стр. 140. [up]

  6. Деяния 2:5-43, 6:7 [up]

  7. Уилиям Олбрайт (William F. Albright) в интервю в “Християнството днес” (18 януари 1963 г), стр. 3 [up]

  8. “Монотеизмът,” основан на Второзаконие 6:4 (“Нашият Бог е един Господ”) противопоставя вярата на Израел на политеизма на съседите му. Изглежда че принципно се изключва твърдението на Исус за божественост. Но в действителност същата еврейска дума за “един” (echad-_) е използвана в Битие 2:24 (“те ще бъдат една плът”), в Исус Навиев 9:2 и в Съдии 20:1 и изразява едно сложно единство. И докато еврейското пристрастие силно се противопоставя на твърдението на Исус, че е Син Божий, въпросната дума позволява и дори предполага такава възможност. [up]

  9. Милър Бъроус, (Millar Burrows) “Повече светлина върху Скрижалите от Мъртво море” (Viking Press, 1958), стр. 68 [up]

  10. Сър Уилиям Рамзи (Sir William Ramsey), цитиран в Wilbur Smith, Therefore Stand (Wilde, 1945), стр. 246-сл. [up]

  11. Джош МакДауъл (Josh McDowell), “Свидетелства, които изискват присъда” (San Bernardino, California: Campus Crusade for Christ, 1972), стр. 255 [up]

  12. Симон Грийнлииф (Simon Greenleaf), “Свидетелството на евангелистите” (Kregel, 1995-препечатано от изданието от 1847 г) стр. 31-32 [up]

Автор: Rev. Gary W. Jensen, M. Div. Editor: Paul S. Taylor, Films for Christ. Материалът е осигурен от Films for Christ.

Авторски права © 1998, Всички права запазени - с изключение на споменатите в страницата “Usage and Copyright”, щедро позволяващи на потребителите на ChristianAnswers.Net да използват този материал у дома, за лични свидетелства, в църкви и училища.

Films for Christ

ChristianAnswers.Net/bulgarian
Christian Answers Network
PO Box 577
Frankfort KY 40602

Go to index page ChristianAnswers.Net
CAN Home
Shortcuts
Christian Answers Network HOMEPAGE and DIRECTORY